Ардино е град в Южна България.Той се намира в Област Кърджали и е в близост до град Мадан. Градът е административен център на община Ардино. До 1934 г. година селището има две имена — Егри дере и Хаджи кьой. През 1960г. Ардино е обявено за град.
Първият писмен извор за град Ардино са записките на френския изследовател Огюст Винекел от 1847 г. Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището. През османско владичество Иридерска околия заема средищно географско положение в султанската земя Султанери. След Руско-турската война тя е присъединена към новосъздадения Гюмюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Иридере е малко селище с няколко бараки на чаршията и една джамия (запазена и до днес) и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Иридерска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война се включва в Мастанлийски окръг. През 1934 г. Иридере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област. През 1960 година Ардино е обявен за град.
Територията на общината се характеризира с континентално-средиземноморски климат, модифициран от особеностите на планинския релеф. Климатът се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Зимният максиму м на валежите се свързва с активността на средиземноморските циклони през студеното полугодие. През зимата нерядко от север и североизток нахлуват по-студени въздушни маси, причиняващи резки, но краткотрайни застудявания. Поради силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете.
В по-ниските места средногодишната температура на въздуха е около 11,0 ºС, а в по-високите места – около и под 8,0 ºС. Средномесечната температура през януари е положителна (1,0 ºС), а през юли достига 23,0 ºС.
Общата дължина на пътната мрежа на територията на общината възлиза на около 200 km , като в по-голямата си част (127 km ) тя се състои от общински пътища и едва 60 km са Републикански и то единствено третокласни пътища.
Конфигурацията на транспортната инфраструктура в най-голяма степен е повлияна от планинския характер на общината, като основно се е развила по склоновете с малки наклони, билните части и в по-малка степен по протежението на речните долини.
Природни и исторически забележителности
-
Дяволски мост - старинен мост над река Арда на 10 км от града по екопътека / черен път
Дяволският мост (на турски Шейтан кюприя) е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.
-
Орлови скали - древно тракийско светилище на 1 км от града по екопътека
-
Калето - старинна крепост на 2 км от града по екопътека
-
връх Карабурун - на 5 км от града по екопътека
-
връх Алада - на 12 км от града по екопътека
-
резерват "Белите брези" по екопътека или отбивка от пътя Ардино-Кърджали, на 4 км